Формирани декоративни растения (тип бонсай)

Толкова малки и толкова изящни, често пъти толкова стари и в същото време толкова наситени с живот, миниатюрните пейзажи от цветя, дървета и скали на всички езици се наричат с едно име – Бонсай. Човек или се влюбва от пръв поглед в дърветата-джуджета с най-причудливи форми, или не, среден път няма. Но онези, които ги заобичат за цял живот, никога не се уморяват да ги съзерцават. За тях те са своеобразно бягство в един природен, чист свят в миниатюр.

Бонсай (на японски: „градинарство в поднос“) е изкуството да се отглеждат умалени копия на дървета и храсти (както и мъх, но той е второстепенен елемент), които се срещат естествено в природата (има бонсай по на 300 години).

Това китайско изкуство произлиза от едно по-древно, наричано „penjing“ (което в същността си е идентично с бонсай).

Груби рисунки на бонсай, датиращи отпреди 4 хилядолетия, са открити в древноегипетски гробници. Впоследствие са забелязани кервани, пренасящи дървета в различни съдове из цяла Азия. Дърветата са били източници на съставки, използвани по медицински предназначения от лечители, пътуващи с керваните, както и от хора в населените места, през които е преминавал керванът.

Съвременното изкуство бонсай води началото си от Китай и е отпреди повече от 2 века; там то е било наричано пензай и е било изписвано по един и същи начин на ханзийски и канджийски правопис (ханзи е по-старото китайско йероглифско писмо, а канджи е по-опростено като начин на изрисуване на знаците; канджи е произлязло от ханзи).

Било е пренесено до Япония от императорски посланичества до Танг (7ми-9ти век). През периода Камакура penjing, който е пазил обичаи от Хейския период, започва да се изрисува на някои картинни свитъци и документи. През периода Муромахи penjing се развива в различни посоки на японски. Точно както японска градина, той придобива изкуството на „Wabi-sabi“ (незавършена, несъвършена, мимолетна красота) като сърцевина. Въпреки това бонсай все още оставал удоволствие за хора от избраната йерархия в периода за разлика от епохата Едо, в която е станало достъпно за много Даймио (най-заможните феодални владетели), самураи, търговци, граждани и други.

Често е било изнасяно представлението „Бонсай“. Освен това бонсайската саксия също станала популярна. Всеки даймио е назначавал самостоятелен иконом за глинените съдове, отговарящ за съответен бонсай. Източници твърдят, че по това време изкуството е започнало да се нарича по този начин. Много бонсаи са били рисувани на японското изкуство у-ки-о („образи от люлеещия се свят“).

Източник: Уикипедия, свободната енциклопедия

Декоративен разсадник МКМ е производител на собствени формировки тип „Бонсай“